История

От надписът се вижда, че църквата е била изградена наново в продължение на около един месец и вероятно непосредствено след това е и изографисана.

Църквата е разбита и ограбена през 60-те години на миналия век от студенти-бригадири от Художествената академия, реставрирана е през 90-те години на XX в. Обявена е за Народна старина в ДВ.№69/27 г. и за Архитектурно художествен паметник на културата в ДВ.№.54/73 г.

Храмът е типичен представител на църковното строителство по българските земи от XV-XVII в. Външният му вид е доста безличен – схлупен и полувкопан, строен е така, че да бъде мъчно забележим за погледа на турците, но за сметка на това е постигнато едно остроумно вътрешно пространствено въздействие, далеч по-добро от външното.

По план църквата представлява здрава каменна сграда, еднокорабна, с голяма полукръгла апсида, с два прозореца на южната стена и с вход от запад. Размерите на постройката са: дължина – 7,50 м; широчина – 5,90 м; дебелина на стените – 0,90 м. Полуцилиндричният свод е покрит отвън с каменни плочи. Вътрешното пространство се пресича с дебели дървени обтегачи, поставени доста ниско. В олтарното пространство, на източната стена, са традиционните ниши за протезис и диаконикон, а на северната стена – умивалнята. Към средновековната църква по-късно е била добавена паянтова нартика от запад, но днес тя не съществува.

Цялата вътрешност на църквата е изписана със стенописи. Днес в по-голямата си част са добре запазени, като изключение правят тези на свода, които са с малки поражения, появили се на тавана от протекли води. Живописната украса на храма е една от рядките творби от средата на XVII в., особено ценна по художестеното си и техническо изпълнение.

Разпределението на стенописите е следното: в средата на свода в голям кръг е изобразен Христос Вседържител, заобиколен от 12 медальона с образите на апостолите. На изток от тази композиция е представен Иисус Христос Вехти Денми, а на запад Христос Емануил. От двете страна на последните композиции има по два реда с по 6 медальона с образите на пророците. На извивката на свода, надолу, в правоъгълни полета в два пояса са нарисувани сцени от живота на Христос, а в следващите редове са представени сцени из живота на Св. Димитър (на северния склон), Св. Георги, Св. Богородица и др. В апсидата канонично е изобразена богородица Ширшая Небес, а под нея в редица от 6 са поставени образите на църковните отци. На западната стена, над вратата, са нарисувани 4 сцени: най-отгоре е „Възнесение на Иисус Христос“, а под нея в един ред са - „Покрепение“ (погребение),“Успение“ и „Опретение“. В първия пояс над цокъла, на северната и южната стена, е имало изображения на светци в цял ръст, днес съвсем малко е оцеляло от тях. На южната стена между двата прозореца е изобразен патронът на църквата Св. Йоан Кръстител с необичайна поза. Над това изображение е представена една рядка, а може би и единствена по сюжет в българската иконография, сцена от живота на Св. Йоан Кръстител. В композицията са съчетани два момента: в първия светецът е изобразен като малко момче с нимб на главата, което броди из пустинята, водено от ангел, непосредствено до тях друг ангел подтиква вече възрастния Йоан Кръстител. От цикъла сцени от житието на Кръстителя особено впечатляваща е сцената „Иродовият пир“.

Отново на първия пояс, на западната стена в ляво от вратата, в цял ръст е изобразен Св. Архангел Михаил, а от дясната страна на входа канонично присъстват ликовете на Св. Св. Константин и Елена.

Близък паралел в стила на иконографията на църквата във Върбово се намира в разрушената църквата „Св. Никола” в с. Железна (стенописите й се съхраняват в Националния археологически музей) и в църквата "Въведение Богородично" в Сичевачкият манастир (край Ниш, дн. Сърбия). Зографите, работили в Сичево, не са известни по име. М. Ракоция, публикувал фреските от Сичево, дава някои най-общи паралели, но не посочва други произведения на ателието. Същите художници вероятно са изографиали  притвора на манастира Темска (1654) и в притвора на Яшунския манастир “Св. Йоан Предтеча”, които Г. Суботич датира приблизително от средата на ХVІІ в. Ателието работи в един сравнително не-голям регион около Сува планина и Чипровския дял на Стара планина.

Според Иванка Гергова изписването на житейни сцени в наоса на църквата е характерно за църквите от този край и такива сцени се срещат, освен в църквата „Св. Никола” в с. Железна, също и  в църквата „Св. Никола” в с. Долна Вереница.

Иконостасът на храма е дърворезбен и е доста по-късен, изработен е през XIX в. Днес от иконостасните икони не е запазена нито една, всички са били откраднати по времето на комунизма. Оцеляла е една икона Св. Богородица, която по-рано е стояла във вече несъществуващия притвор. Рисувана е от представител на Тревненската художествена школа – Витан Николов, през 1889 г.

В двора на църквата е запазен надгробен камък с надпис: „Ереi попъ Стою въ лето 1797“.